Отправната точка на всяко достижение е желанието. Помнете това през цялото време. Слабите желания носят слаби резултати, също както малкият огън дава малко топлина.
© Наполеон Хил

Изразът "Много искам, но не мога" е оксиморон. Щом не можеш да направиш нещо, значи не го искаш достатъчно силно. Не мога да повярвам на човек, който казва, че иска нещо, ако след това добавя "но не мога". Е какво е това искане тогава? Един елементарен пример - ако един мъж каже: много искам, ама много искам да се запозная с това момиче/жена, но не мога (преди да е направил и най-малък опит, дори някаква стъпка /или се е отказал след най-малкия намек за неуспех/) - какви мисли може да предизвика? Така е и с всичко останало.
"Не мога" не съществува.
Съществуват
"Не искам",
"Не умея",
"Страхувам се".

 

Нали? Ако и човек запретне ръкави -още по-добре:)

сравнително успели и сравнително щастливи хора (защото абсолютно успели и абсолютно щастливи във всеки един момент от живота им едва ли има)
ръкавите са им винаги запретнати))
А вярата...без нея нищо не става...

Прав си,но веднага в мен изниква въпросът-Щом желанието е водещо,то тогава всички действия/необходими за постигането на целта/ в чиято основа е то, са оправдани?!Така ли е?

е ОТПРАВНАТА ТОЧКА - т.е. ако я няма нея, не може да става дума за постигането на каквато и да било цел. В поста не става дума за това, че "желанието е водещо". Ако при постигането на целта се водиш тъпо и упорито единствено от желанието си, естествено, че ще забъркаш разни каши... не, не всички действия са оправдани.
"Да възпиташ един човек интелектуално, без да го възпиташ нравствено, значи да отледаш заплаха за останалите." Теодор Рузвелт